Международният семинар на тема „Напредък в хомеопатията – нова научна и социална перспектива“ беше проведен по време на Конференция на Италианското общество по хомеопатия и интегративна медицина (SIOMI), озаглавен „Хомеопатията се променя към…“ (Флоренция, Март 15-17, 2019)
Най накрая повратна точка! Хомеопатията е подложена на неодобрение от науката през всичките тези години, основно защото е класифицирана като неправдоподобен метод на лечение заради липсата на молекули. Този мит е вече развенчан.
В неговата лекция Джайеш Беларе – професор по химично инженерство в Мумбай (Индия), демонстрира неоспоримо, чрез резултати получени с помощта на експерименти с трансмисионно електронен микроскоп (TEM), наличието на значителен брой молекули на активно вещество, вариращи от 6C до 200C, във всички изследвани хомеопатични медикаменти.
Данните съответстват на концентрации от порядъка на pg/ml. Това количество се запазва почти постоянно във всички последващи разтвори. Лекарствените компоненти се стабилизират посредством метасиликатни аниони, идващи от стъкления контейнер по време на процеса сукусия. Тези агрегати представляват химически резерв от молекули, които могат да взаимодействат с биологични субстрати и се предполага, че влияят върху биологичната активност на хомеопатичното лекарство.
Разбира се, те са малки дози (наномолове), но достатъчни за да осигурят терапевтичен отговор, според принципите на фармакологията на микродозите, част от ортодоксалната фармакология чието значение нараства през последните години. Тези резултати са потвърдени от подобни изследвания проведени в няколко лаборатории.
В допълнение, беше изтъкнато че наблюдаваните резултати могат да бъдат обяснени, приемайки че хормезисните механизми са ефективни, както предлага лекцията на проф. Едуард Калабрезе, токсиколог в университета Ахмерст, Масачузетс, водещ световен експерт в областта.
Изглежда че, хормезис (отношението доза-отговор, при което нещо което произвежда даден биологичен ефект в умерени до високи дози, може да предизвика обратен ефект в ниски дози) обяснява закона за подобието на Ханеман. Както хомеопатията, която е основана на прилагането на безкрайно малки дози от вещества, които в големи дози имат токсично влияние върху организма (принцип на хомеопатичната подобност).
Затова се предполага хомеопатията да бъде сведена до микродозна фармакология. Тази гледна точка беше предложена като хипотеза през 2006 от организатора на семинара проф. Андреа Деи (Катедра Химия, университет на Флоренция) и беше приета като оперативен модел от Италианското общество по Хомеопатия и Интегративна медицина (SIOMI).
На тази конференция, допълнителни резултати основани на анализа на профилите на генната експресия (получени чрез третиране на ДНК масиви с хомеопатични медикаменти в различни концентрации) подкрепят по-горните предложения и се смята, че доказват споменатата прогноза – далновидност, която най-сетне е получила ясно научно потвърждение.
Така, че без повече памет на водата, която всъщност е научно неправдоподобна концепция, а по-точно – обикновени химични реакции, като тези протичащи в телата ни при лекарства, предписани от ортодоксалната медицина, за да подпомогнат оздравяването ни.
Флоренция 20 март 2019
Д-р Симонета Бернардини, Президент SIOMI
1) Dei A. et al. Hormesis may provide a central concept for homeopathy development. Toxicology and Applied Pharmacology (2006) 84–85
2) Bellare JR, et al. Why Extreme Dilutions Reach Non-zero Asymptotes: A Nanoparticulate Hypothesis Based on Froth Flotation. Langmuir. (2012)28(45): 15864-15875
3) Bellare JR, et al. Metal nanoparticle induced hormetic activation: a novel mechanism of homeopathic medicines. Homeopathy(2017) 106, 135,144
4) Dei A. Hormesis and Homeopathy: Toward a New Self-Consciousness Dose Response. 2017;15,1-4
5) Dei A, et al. Exploring the effects of homeopathic Apis mellifica preparations on human gene expression profiles Homeopathy. 2015;104(2):116-122
6) Calabrese EJ, et al. Hormesis: Its impact on medicine and health Hum Exp Toxicol 2013 32:Oct 11,2012
7) Calabrese EJ, Agathocleous E. Trends Pharm. Sciences. 2019; 40, 8.
