Първият общопризнат принцип, който д-р Ханеман преоткрива за днешната хомеопатия, е Законът за подобието (подобното се лекува с подобно). На практика това означава, че когато на здрав човек се даде конкретно вещество, той може да получи определени симптоми, докато един болен човек, страдащ от същите симптоми, ще бъде излекуван с хомеопатичното лекарство, приготвено от това вещество. В хилядолетното си развитие до днес медицината познава два генерални подхода за лечение – чрез подобното (метода на хомеопатията) и чрез противоположното (метода на официалната медицина). Последната разчита на алотерапията – на гръцки alos означава „противоположен“, т.е. лекува се със средства, предизвикващи противоположния на болестта ефект.
Другият основен принцип на хомеопатията е този на минималното количество лекарствено вещество – принципът на свръхмалката, многократно разредена доза, известен като принцип на потенцирането. В хомеопатичната медицина колкото по-голяма е степента на разреждане, толкова по-силно действащо и по-лечебно е лекарството. Всъщност масовият потребител (и потенциален пациент на хомеопатията) едва ли знае, че всяко едно хомеопатично лекарство се произвежда в степен на разреждане от 10-15 пъти до… 1000 пъти. Казано по-популярно, в крайния хомеопатичен продукт след подобно свръхразреждане понякога не може да бъде открита дори и една цяла химична молекула от изходното лекарствено вещество. Тук оздравителната схема е пределно ясна: целим да стимулираме организма, за да се пребори с болестта чрез минимални лекарствени дози, при това – също за минимално, най-кратко време на прием.