Как хомеопатията може да помогне за справяне с текущите основни проблеми на общественото здраве

Коментари на Hélène Renoux Д-р Hélène Renoux, председател на Европейския комитет по хомеопатия (ECH) и Société savante d’homéopathie (SSH), обсъжда различни начини, по които хомеопатията може и трябва да отговори на нуждите на обществото.

Презентация в онлайн симпозиум на Хуманитарната хомеопатична организация (H2O) – 16 октомври 2020 г. от д-р Hélène Renoux, председател на Европейския комитет по хомеопатия (ECH) и на Société savante d’homéopathie (SSH)

Резюме:

Настоящите екологични и икономически предизвикателства ни карат да преразгледаме съществуващите парадигми в медицината и общественото здраве и да признаем холистичната парадигма като необходима еволюция.

Антимикробната устойчивост, тежкото замърсяване на околната среда, световната икономическа криза са факти, които няма да се променят, докато не намерим адаптирани решения за справяне с тях. А сега кризата Covid 19 дори влошава ситуацията.

Комплементарната и алтернативна медицина, и особено хомеопатията, предлагат някои от необходимите решения и трябва да бъдат разгледани и одобрени от нашите здравни власти. СЗО вече изготви амбициозен стратегически план по отношение на това.

Тази презентация има за цел да опише добавената стойност и значението на хомеопатията в бъдещата здравна система. Тя подчертава и промените, които трява да направим в начина, по който представяме и популяризираме хомеопатията, за да постигнем тази цел.

Въведение: Мястото на хомеопатията в Европа в нашето съвремие

Хомеопатията вече е важна реално съществуваща медицинска система в света. В Европа 29% от населението използва хомеопатия за поддържане на ежедневното си здраве. [1] Хомеопатичната практика се регулира по различни начини в различните европейски страни. В някои държави правителството отговаря за надзора върху нейното практикуване, в други правителствата са делегирали този надзор на националните организации.

Някои страни позволяват на хомеопати без медицинско образование да практикуват, докато други ограничават тази практика само за лекари [2]. Европейските лекари вече могат да се възползват от европейски стандарт, който определя качеството на очакваните услуги и обучение, изпълнявани от лекари с допълнителна квалификация по хомеопатия.

Този стандарт е доброволен регламент, който не отменя законите, когато те съществуват, но може да запълни празнината, когато закони липсват [3]. Хомеопатичните лекарствени продукти се регулират от Европейската директива 2001/83 ЕО, която гарантира еднакво качество и безопасност за тях на територията на целия континент [4].

На международно ниво Световната здравна организация е публикувала стратегически план, който има за цел да засили интеграцията и популяризирането на комплементарни и алтернативни лекарства в името на безопасността и правата на пациентите [5].

Това е глобалната рамка, в която хомеопатията трябва да съществува и да достигне пълния си потенциал, въпреки многото пречки, с които се сблъскваме на територията на Европа.

Хомеопатия и основни проблеми на общественото здраве

  • Антимикробна резистентност

Прекомерната употреба на антимикробни средства, както е съобщено от СЗО (Световната здравна организация) [6], е причина за нарастващата устойчивост на бактериалните щамове към наличните антибиотици.

За много бактериални заболявания, като туберкулоза, някои пневмонии и сепсис, антибиотиците вече не са ефективни и ние не можем да ги лекуваме. Това обяснява защо се появяват отново смъртоносни инфекции и се опасяваме, че ще се срещат все повече такива през следващите години, както е било преди ерата на антибиотиците.

Това е причината Световната здравна асамблея през 2015 г. да одобри международен план за действие, насочен към повишаване на осведомеността сред държавите-членки по този въпрос, намаляване на появата на инфекции и оптимизиране на употребата на антибиотици. През 2016 г. лидерите, участващи в Общото събрание на ООН, се ангажираха да координират своите действия срещу антимикробната резистентност по отношение на човешкото здраве, но също така и по отношение на здравето на животните и селското стопанските култури. [7]

Всъщност всички лекари хомеопати отдавна знаят, че терапевтичните им средства действат срещу инфекции и помагат да се намали времето за лечение на техните пациенти – хора, животни, домашни любимци или добитък.

Индивидуалното лечение, използвано от квалифицирани хомеопати, е особено ефективно. Но поради скептицизма на някои колеги и взискателните критерии на настоящата доказателствена медицина, става необходимо да се формализират тези знания с надеждни и възпроизводими доказателства. Това е направено от някои от нашите по-изявени изследователи по време на последната конференция на Европейски комитет по хомеопатия (ЕКХ) в Париж, през ноември 2019 г., за която вече можете да прочетете в La Revue d’Homéopathie [8]

Противоречия, основани на предразсъдъци, застрашиха обмена на информация и опит и все още го правят, предотвратявайки разпространението на качествена информация в научната и медицинската общност. Но проблемите с околната среда и общественото здраве са такива, че наш дълг е да преодолеем тези противоречия.

Оставаме благодарни на онези политици, които изразяват своето открито мислене и любопитството си, като отделят време да разгледат аргументите и активите на хомеопатията.

В същото време хомеопатичната общност се ангажира да направи работата си разбираема и да повиши качеството на своите изследвания, така че да може да се включи изцяло в глобалния научен свят, като един от неговите клонове, а не като страничен феномен.

Наблюдателни проучвания [9] показаха добрите резултати на лекари, използващи хомеопатия за намаляване на употребата на антибиотици. Но нашите противници казват, че този дизайн на изследването не е достатъчно стабилен и ние можем да представяме неточни данни, тъй като нашите пациенти са склонни да водят по-здравословен начин на живот, а това би могло да обясни част от добрите ни резултати. И все пак някои наблюдателни проучвания са потвърдени от рандомизирани контролни изследвания (РКИ) – например при следните две състояния: отит на средното ухо [10] и детска диария [11]. Иследвания в лабораторни условия започнаха да хвърлят светлина върху това, което би могло да се случва на клетъчно ниво [12]. Дори да е необходимо една част от тези изследвания да се повторят, то поне трябва да намалее съмнението по отношение на хомеопатията в предизвикателните условия, в които сме поставени.

  • Криза Covid 19

От началото на кризата Covid лекарите хомеопати се грижат за своите пациенти. Хомеопатичният подход, който разчита на симптомите, а не само на патофизиологичните параметри, пасва много добре в ситуацията. Ние наблюдаваме и изучаваме с много голяма прецизност оплакванията на пациентите и правим най-доброто за да успокоим страданията им.

Забелязваме обнадеждаващи резултати, които се споделят неформално във вътрешните ни мрежи. В нашите среди се разпространяват идеи за превантивно лечение и съвети за успешни предписания. Това ясно показа необходимостта да се организира събирането на данни, които могат да бъдат използави по-късно.

Европейският комитет по хомеопатия (ЕКХ) и Международната медицинска хомеопатична лига (Liga Medicorum Homoeopathica Internationalis, LMHI) решиха да си сътрудничат за тази цел и избраха 3 основни проекта, които обхващат основните цели на събирането та тези данни:

*Lex Rutten, холандски епидемиолог, започна проучване на прогностичен фактор въз основа на случаи на Covid 19, лекувани с хомеопатия, за да идентифицира най-успешно предписваните хомеопатични лекарства с техните най-изявени симптоми, които биха могли да бъдат включени в мобилно приложение за лица, които не се занимават непрофесионално с хомеопатия. [13]
*Робърт ван Хаселен, холандски епидемиолог, заедно със софтуерната компания ‘Vithoulkas Compass’, също са организирали събиране на данни за случаи на Covid, успешно лекувани с хомеопатия. Критериите за качеството на тези случаи съответстват на насоките на HomCase Care [14]
*Програмата Clificol, разработена от Карло Резани и неговите колеги (изначално базирана на софтуера RadarOpus), също стартира свой проект Clificol Covid. Проектът Clificol Covid възнамерява да събира случаи на Covid, лекувани от хомеопати – успешно или не, за да отразят реалната ситуацията. [15]

Би трябвало, благодарение на тези проекти, след известно време да получим вярна картина на приноса на хомеопатията и участието на хомеопатите по време на пандемията.

Но могат да се очертаят и по-амбициозни цели.

Вече можем да наблюдаваме кои лекарства дават резултати, и дори да проследяваме промените в симптоматиката във времето и пространството, в съответствие с развитието на прескрипциите, които могат да дадат информация за възможните мутации на вируса (вирусите).

Крайната цел би била да се идентифицират едно или няколко лекарства като Genus epidemicus, за да се улеснят предписанията, въпреки че голямата променливост на симптомите наистина затруднява това.

Липсата на признато ефективно лечение на Covid 19 ни дава право да прилагаме нашите симптоматични лекарства, за да се грижим за нашите пациенти. Бъдещето ще ни научи много за значението на този подход.

  • Незаразни болести

Те също са отговорни за високата смъртност и конвенционалната медицина често не успява да ги спре. Ракът е особено важен обществен здравен проблем.

На всеки 9 секунди в ЕС се диагностицира нов случай на рак. Това е втората водеща причина за смъртност след сърдечно-съдови заболявания и поставя огромна тежест върху нашето здраве и социални системи, оказва натиск върху държавните бюджети и влияе отрицателно върху производителността и растежа на икономиката, включително върху здравето на работещите.

Справянето с рака е от основно значение за бъдещето на Европа. До 2035 г. ще се удвоят случаите на рак и около 40% от населението ще се сблъска с рак в даден момент от живота си. В същото време, обаче, 40% от всички видове рак могат да бъдат предотвратени, ако прилагаме това, което вече знаем. Това е обосновката на плана за борба с рака на ЕС, стартиран през февруари 2019 г. от Европейската комисия (За отбелязване е, че икономическите въпроси се разглеждат приоритентно спрямо човешките потребности).

CAM и хомеопатията имат какво да предложат, на две нива.

*Сега имаме достатъчно доказателства, за да заявим, че хомеопатията е от голямо значение като поддържащо лечение в онкологията. [16] Няколко центъра в Европа предлагат такива услуги, а ползотворното сътрудничество с онколозите показва, че благодарение на хомеопатията пациентите могат да се възползват от конвенционалните терапии с по-малко странични ефекти и по-добри резултати
*По-малко убедителни са доказателства за лечебния ефект на хомеопатията при рак, но протоколите на Banerji хвърлят малко светлина върху тази възможност, която определено се нуждае от допълнителни изследвания [17]

  • Изменения на климата и екологични проблеми

Те се превръщат в повтарящи се проблеми и младите хора ни питат защо не работим за това те да живеят в здрав или поне жизнеспособен и устойчив свят. Хомеопатията може да предложи интересни алтернативи на токсичните за околната среда лекарства, особено като знаем, че всички реки по света са замърсени с хормони и антибиотици [18]. Това показва необходимостта да се търсят алтернативни и жизнеспособни решения като хомеопатията.

Същите съображения важат и в селското стопанство – агрохомеопатията е начин да се избегне смъртоносния балет от пестицидите [19]

Икономическата криза се превръща и в здравен проблем, когато голяма част от усъвършенстваните лекарства вече не са достъпни за голяма част от населението, което от своя страна ускорява разпространението на инфекциозни болести и заболявания, свързани с бедността. В това отношение хомеопатията е подходящ отговор заради своята икономическата ефективност. Това вече е взето предвид в развиващите се страни.

  • Промени в обществените нагласи и очаквания относно здравеопазването

Текущо социологическо проучване, провеждано във Франция, а след това и в Полша от френски екип на Университета в Дижон е насочено към проучване на причините за настоящия спор за хомеопатията. То дава възможност да се опишат психичните нагласи на различните действащи лица: учени, студенти и потребители. В първия публикуван доклад [20] можем да прочетем, че двете парадигми – „против“ и „за“ в научната общност, се дължат на модерния и постмодерния начин на мислене.

Докато конвенционалната научна общност основава своите мисли и убеждения на съвременната парадигма, като разчита на статистически доказани данни, избягва каквото и да е външно, екологично влияние и последователност на наблюденията, то хомеопатичната общност използва постмодерната парадигма.

Това постмодерно разбиране е по-холистично; то се доближава до ума и тялото на човека като цяло, а това цяло не е „извън земята“ – то взаимодейства с факторите на околната среда.

И двете имат за основна грижа благосъстоянието на своите пациенти, но начинът за достигане до него е различен. Разликата е в това дали да се обърнем само към страдащата част от тялото, пренебрегвайки всичко останало или да се обърнем към страдащата част на тялото като израз на цялото.

При анкетиране на глобалната популация от пациенти, се оказва, че постмодерното мислене е по-популярно и това обяснява защо, въпреки многократните опити за дискредитиране на хомеопатията, тя остава един от най-привлекателните медицински методи сред пациентите (ако се позовем на последните анкети [21]). Етиката на здравните грижите е нарастващ проблем за хората по целия свят. Пропастта между конвенционалната научна общност и хората се увеличава. В същото време хомеопатията съответства на еволюцията на очакванията на хората. [22]

От какво се нуждае хомеопатията в бъдеще

Хомеопатията сега е в повратна точка от своята история. Критичният момент, през който светът преминава в момента, спомага за това нашия терапевтичен метод да бъде разглеждан като едно от решенията за бъдещето, поне за бъдещето на здравето на света. Хомеопатията предлага алтернативи на старите рецепти, чийто ограничения са вече известни, и отговаря на промените в глобалния манталитет.

Хомеопатичната общност трябва да действа разумно, да възстанови моста със световната научна общност, за да покаже своята сериозност, надеждност, релевантност, а от друга страна, трябва да остане вярна на собствената си философия.

За да постигнем тази двойна цел, се нуждаем от нови инструменти. Трябва да намерим специфичен начин за оценка на ефикасността на хомеопатията, като изпълним взискателните критерии за медицината, основана на доказателства (EBM), както и взискателните очаквания на хомеопатите.

Наблюдателните проучвания с големи кохорти и строги протоколи са първа стъпка и могат да отразят нашата практика. За тази цел създаването на база данни от висококачествено регистрирани случаи са ценен инструмент, който не бива да бъде пренебрегван. Всички ние трябва да се включим в такива проекти, за да достигнат те необходимия размер и да бъдат зачетени и взети предвид.

Рандомизираните клинични проучвания на EBM с индивидуализирано хомеопатично лечение също са ключови аргументи при разговор с нашите опоненти – да говорим на техния език и да играм в двора им.

Смесените проучвания, съчетаващи качествени, а не количествени изследвания, също могат да изпълнят и двете изисквания. Първата качествена част от проучването, много подобна на процеса доказване, би идентифицирала реалните резултати от хомеопатичното лечение – такива, каквито ги изпитват самите пациенти [23], и тези резултати след това са избрани като критерии за качество за втората стъпка, количествената. Рандомизираните клинични изследвания биха потвърдили реалните ефекти от хомеопатичното лечение. Ако сме в състояние да обединим усилията си за да реализираме тези проекти и с гордост да говорим за тях, би трябвало да получим полагащото ни се признание.

Заключение:

Хомеопатията вероятно е бъдещето на медицината и наш дълг е да я направим известна, разбираема и очевидна. Нашите противници се борят срещу нас в края на една ера. Ние трябва да им вдъхнем увереност, да им покажем надеждата, която носим, вместо да се борим с техните предразсъдъци. Нека бъдем промяната, която искаме да видим в света. [24]

References:

1. CAMbrella report: https://cordis.europa.eu/project/id/241951/reporting
2. ECH website:  https://homeopathyeurope.org/fr_FR/regulatory-status/
3. CEN website:  https://standards.cen.eu/dyn/www/f?p=204:110:0::::FSP_PROJECT,FSP_ORG_ID:41763,1214414&cs=1967841B314EEFF1FDADDD82CE35E11C3
4. EU Directive:  https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/files/eudralex/vol-1/dir_2001_83_consol_2012/dir_2001_83_cons_2012_en.pdf
5. WHO strategy plan 2014/2023 for TCM: https://www.who.int/medicines/publications/traditional/trm_strategy14_23/en/
6. https://www.who.int/mediacentre/news/releases/2018/antibiotic-resistance-found/fr/
7. https://www.who.int/fr/news-room/detail/21-09-2016-at-un-global-leaders-commit-to-act-on-antimicrobial-resistance
8. La Revue d’Homéopathie Vol 10 – N° 4 – décembre 2019 – P. 151-e73 – © Elsevier Masson – Homéopathie et antibiorésistance
https://www.em-consulte.com/revue/REVHOM/10/4/table-des-matieres/
9. Grimaldi-Bensouda L, Begaud B, Rossignol M, Avouac B, Lert F, et al. Management of upper respiratory tract infections by different medical practices, including homeopathy, and consumption of antibiotics in primary care: the EPI3 Cohort Study in France 2007-2008. PLoS ONE 2014; 9: e89990.
10. Jacobs J, Springer DA, Crothers D. Homeopathic treatment of acute otitis media in children: a preliminary randomized placebo-controlled trial. Pediatr Infect Dis J 2001; 20: 177–183.
11. Jacobs J, Jiménez LM, Gloyd S, Gale JL, Crothers D. Treatment of acute childhood diarrhea with homeopathic medicine: a randomized clinical trial in Nicaragua. Pediatrics 1994; 93:719-725.
12.  de Paula Coelho C, Motta PD, Petrillo M, de Oliveira Iovine R, Dalboni LC, Santana FR, Correia MS, Casarin RC, Carvalho VM, Bonamin LV. Homeopathic medicine Cantharis modulates uropathogenic E. coli (UPEC)-induced cystitis in susceptible mice. Cytokine 2017; 92:103-109. doi: 10.1016/j.cyto.2017.01.014.
13. Rutten L. Prognostic factor research in Homoeopathy. Indian J Res Homoeopathy 2016;10:59-65
14. Van Haselen RA. Homeopathic clinical case reports: Development of a supplement (HOM-CASE) to the CARE clinical case reporting guideline. Complement Ther Med 2016 : 25:78-85
15. https://www.clificol.net/
16. Bagot JL. L’homéopathie, une réponse intéressante aux effets secondaires des thérapies ciblées revhom. 2017 ;8(3) :130-136 DOI: 10.1016/j.revhom.2017.07.020
17. Sen Pathak,, Asha S. Multani, Pratip Banerji & Prasanta Banerji – Ruta 6 selectively induces cell death in brain cancer cells but proliferation in normal peripheral blood lymphocytes: A novel treatment for human brain cancer  – International Journal of Oncology  23: 975-982, 2003
18. Joel, L. (2019), Antibiotics are flooding Earth’s rivers, Eos,100,   https://doi.org/10.1029/2019EO127001. Published on 05 July 2019.
19. Sushobhan S & al. Agrohomeopathy : an emerging field of agriculture for higher crop productivity and protection of plants against various stress conditions. 2018 IJRAR October 2018, Volume 5, Issue 4
20. Di Scala E & al. L’homéopathie en question. HOMEOCSS projet de recherche sociétal sur la controverse au sujet de l’homéopathie. Editions l’Harmattan (2020)
21. Barthelemy L Desforges Z. Les français et l’homéopathie. Ipsos Public Affairs ( 2018) https://www.ipsos.com/sites/default/files/ct/news/documents/201811/les_francais_et_lhomeopathie_2018.pdf
22. Tronto JC. Moral Boundaries: a Political Argument for an Ethic of Care. Routledge Publishers (September 2015)
23. Sibeoni, J., Verneuil, L., Manolios, E. et al. A specific method for qualitative medical research: the IPSE (Inductive Process to analyze the Structure of lived Experience) approach. BMC Med Res Methodol 20, 216 (2020)
24. Quote attributed to Mahatma Gandhi according to Gandhi’s family. https://quoteinvestigator.com/2017/10/23/be-change/

ПРЕВОД: д-р Гергана Александрова
Редакция: д-р Дора Пачова

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg