Нагласи към хомеопатията в общата медицинска практика: сравнително проучване

Нагласи към хомеопатията в общата медицинска практика: сравнително проучване сред общопрактикуващи лекари, студенти по медицина и пациенти

На 25.09.2026 г. д-р Ева Христова, д.м., защити дисертационния труд „Хомеопатия в общата медицинска практика“ в Медицински университет – Варна, с научен ръководител проф. д-р Валентина Маджова, д.м.

България е трета в ЕС по продажби на хомеопатични продукти (ECHAMP, 2015), а 65% от българите са използвали хомеопатия поне веднъж (Harris Interactive, 2023). Проучванията на нагласите към нея в българската обща практика обаче са малко.

Изследването е наблюдателно, напречно и неинтервенционно (април 2022 – март 2023). То обхваща нагласите на общопрактикуващи лекари, студенти по медицина, стажант-лекари и пациенти към хомеопатията като терапевтичен и профилактичен метод. Анализирани са 756 валидни анкети: 54 ОПЛ от Варна, Бургас и Добрич, 147 студенти по медицина (от 4. курс и стажант-лекари в 6. курс) и 555 пациенти.

Основни резултати

• Нагласите се различават значимо между групите: най-позитивни са пациентите, следват ОПЛ, а студентите са най-скептични.
• Хомеопатия прилагат 75,9% от участвалите ОПЛ (35,2% често), предимно като допълващ метод (70,4%). Най-силен предиктор за честото приложение е формалното обучение по хомеопатия: 63,3% от сертифицираните лекари я прилагат често, а от несертифицираните – никой.
• Мотивите се различават качествено. ОПЛ посочват намаляване на употребата на антибиотици и лекарства (55,6%) и липса на странични ефекти (53,7%). Студентите – безопасността (82,3%), а пациентите – холистичния (61,1%) и индивидуализирания подход (57,8%). „Научни доказателства“ не е значим мотив в нито една група.
• Въпреки различните възгледи за ефективността, трите групи показват сходна, висока подкрепа за откритата комуникация по темата за допълващата медицина. Правото на пациента да избира между конвенционална и допълваща медицина подкрепят 83,3% от ОПЛ, 87,9% от пациентите и 70,7% от студентите.
• 41,6% от пациентите не съобщават на личния си лекар за употреба на допълващи методи, предимно поради очаквано безразличие (25,0%) или негативна реакция (20,2%). Само 9,5% биха потърсили хомеопатично лечение от личния си лекар, а 77,5% предпочитат специалист извън първичната помощ.

Изводи. Хомеопатията има устойчиво място в здравното поведение на пациентите в България, като приемането й се основава предимно на субективен опит, а не на оценка на научните доказателства. Неразкриването на употребата пред лекаря е индикатор за характеристиките на терапевтичния алианс и на комуникационната култура в общата практика. Това е първото в България сравнително проучване, обхващащо едновременно ОПЛ, пациенти и бъдещи лекари.

Ограничения. Напречен дизайн; доброволно участие и подбор по метода „снежна топка“ (свръхпредставеност на жените и на сертифицираните лекари); малка извадка от ОПЛ (n=54); въпросници, разработени за целите на изследването.

Авторска позиция. „Хомеопатията има своето място. Пациентът трябва да може открито да я поиска, а лекарят да я обсъжда и интегрира в лечебния процес. Всеки има право на избор и не бива да се налага да го крие.“ – д-р Ева Христова

Контакти: д-р Ева Христова, д.м., eva_hristova@abv.bg