Атаката срещу хомеопатията създава нови възможности за нейното развитие

Становище на Асоциацията на лекарите хомеопати в България (АЛХБ) и Европейското общество по интегративна медицина в България (ЕОИМБ)

Атаката срещу хомеопатията създава нови възможности за нейното развитие

В желанието си да унищожат хомеопатията нейните противници неволно я утвърждават в съвременната медицинска наука.

През последните години периодично се подновяват атаките на обвинения и критики срещу хомеопатията. Към тази вълна на осъждане и нетърпимост този месец се присъединиха и група учени от БАН, които цитират тенденциозно подбрани документи в своя призив за забраняване на изучаването на хомеопатията в Медицинските университети у нас. Ето обаче какви са действителните факти за тези документи.

Истината за т. нар. „Австралийски доклад”

През март 2015 г. Националният съвет за здраве и медицински проучвания на Австралия (NHMRC) публикува Информационен документ за хомеопатията, наречен ‘The Australian Report’. За 3 години този доклад разпространи заглавията си по света, настоявайки, че не съществуват стойностни научни доказателства в подкрепа на хомеопатията като лечебен метод.

Какви са фактите: Правителственият изследователски център NHMRC със световно реноме всъщност заблуждава учените и обществеността за хомеопатията! Детайлно разследване на Джерри Дендринос от Австралийската хомеопатична асоциация (AHA) за начина на работа на NHMRC, в съчетание със задълбочен научен анализ на доклада от Homeopathy Research Institute (HRI), разкри доказателства за сериозни процедурни и научни нарушения при изготвянето на „Австралийския доклад”.

• Преди публикуването му през 2015 г., още в 2012 г. е бил изготвен друг доклад, под ръководството на авторитетни учени, за чието съществуване обаче обществеността дори не подозира. Дали резултатите му не съвпадат с намеренията на NHMRC и това е причината да го отхвърлят и запазят в тайна?
• Неизвестно защо не са реферирани истински големи изследвания. Твърдението е, че резултатите на доклада от 2015 г. се основават на „старателна оценка на повече от 1800 изследвания”. Но фактически резултатите се базират само на 176 изследвания!
• NHMRC въвежда безпрецедентни и произволни правила – метод, който никога не е бил използван в нито един друг техен обзор преди или след това. За да бъдат обявени изследванията за „надеждни”, в тях трябва да са включени минимум 150 участника и да достигат необичайно високо ниво на качество. Тези правила означават, че резултатите от 171 изследвания са напълно игнорирани като „ненадеждни”. Оставени са само 5 изследвания, които NHMRC счита за „надеждни“. И 5-те обаче са оценени като отрицателни. Това обяснява изводът им, че „надеждни“ доказателства за действието на хомеопатията не съществуват.
• В комитета не е имало нито един специалист по хомеопатия, с което NHMRC нарушава собствените си ръководни принципи. В същото време проф. Питер Брукс, председател на комитета на NHMRC, е бил член на лобистката група против хомеопатията „Friends of Science in Medicine”.
• Необичайните методи на NHMRC изкривяват резултатите на обзора. Така „Австралийският доклад” се оказва просто една лъжа на стойност 800 000 долара за данъкоплатците на Австралия.

Въз основа на това, както и на наличните доказателства за предубеденост и за неправилно представена информация, представители на австралийската научно-медицинска общност подадоха жалба до oмбудсмана на Австралия. Омбудсманът започна разследване върху научните аспекти на доклада, както и върху процедурните нарушения при изготвянето му.

Истината за меморандума на Комисията за борба с лъженауката при РАН

През февруари 2017 г. Комисията за борба с лъженауката и фалшифицирането на научните изследвания при Руската академия на науките публикува меморандум против хомеопатията. В документа се заявява, че методите на хомеопатията за диагностика и лечение нямат научна основа и следователно са псевдонаука. Комисията твърди, че изводът им се базира на прецизен анализ на публикации в руски и чуждестранни научни издания и доклади за клинични изследвания.

Какви са фактите: Едва 7 от 34-та подписали меморандума действително са членове на Комисията за борба с лъженауката при РАН. Останалите са поканени външни експерти. Заседание на комисията по темата дори не е било провеждано. А самата комисия няма право на каквито и да било изявления от името на Руската академия на науките, тъй като е само обществен орган към РАН!

• В отговор на твърденията в меморандума през септември 2017 г. Комитетът по здравеопазване в парламента на Руската федерация на експертен съвет потвърждава, че: Използването на хомеопатията като терапия и на хомеопатичните препарати, както и тяхното производство, съхранение и разпространение, регистрация и лицензиране са регламентирани законово в РФ. Заявява, че създаденият от отделна група частни лица меморандум, приет от Комисията по борба с лъженауката към РАН, не се опира на действащото законодателство, не представлява официална позиция на РАН и поради това не може да има задължителен характер.
• Тази позиция се потвърждава и от Генералната прокуратура на РФ в писмо от април 2017 г., в което се пояснява, че употребата на хомеопатия не е забранена от действащото законодателство на РФ и е регулирана от съответстващите нормативни документи. Създаденият от Комисията по борба с лъженауката меморандум излага позицията на отделни учени и може да има само препоръчителен характер.
• Меморандумът е разгледан и на експертен съвет към Комитета по здравеопазване към Руския парламент. Не само, че не е приет закон за забрана на хомеопатията в Русия, но няма дори такъв законопроект!
• Катедрата по медицински науки при РАН отрича твърдението, че всички опити „да се постави хомеопатията върху научна основа” са се оказали неуспешни. През последните 26 години в Русия са проведени повече от 200 научни изследвания във връзка с хомеопатията.
• Руската академия на науките и Министерството на здравеопазването на Русия подкрепиха хомеопатията.

Истината за декларацията на Научния консултативен съвет на европейските академии /EASAC/

През 2017 г. EASAC публикува декларация, която определя хомеопатията като потенциално опасна:1. Поради забавяне на първия контакт с лекар и евентуалните последствия от това. 2. Заради лош контрол върху качеството на произвежданите хомеопатични препарати. Според авторите й „няма известни заболявания, за които съществуват силни, възпроизводими доказателства, че хомеопатията е ефективна извън плацебо ефекта.“

Какви са фактите: Декларацията е дело на работна група от 11 учени, действали в качеството си на индивидуални изследователи, които публикуват своето изявление чрез EASAC. EASAC е орган на европейските академии, който не е нито институция на Европейския съюз, нито орган, натоварен от ЕС или от която и да е държава-членка на ЕС с регулаторни функции.

• Съюзът на фармацевтичните производители в Германия (BPI) зае следната позиция по отношение на документа: Твърденията на 11-те учени повтарят познатата аргументация на критиците на хомеопатията. В същото време всички тези аспекти, които са прицел на тяхното проучване, вече са били взети под внимание в действащото законодателство на ЕС и съответно не са необходими промени.
• Действащата нормативна уредба на ЕС осигурява напълно качеството и безопасността на хомеопатичните медицински продукти, които трябва да отговарят на най-високите стандарти за производство и контрол на качеството, точно както и всички останали медицински препарати и изделия.
• През 1992 г. ЕС издава предписания, според които достъпът на пациентите до сигурни и висококачествени медицински продукти по техен избор трябва да бъде гарантиран, ако са взети всички предпазни мерки да се осигури качеството и сигурността на дадените продукти. И че е необходимо да се предостави на хората, ползващи хомеопатични препарати, много точна индикация за техния хомеопатичен характер. По това стандартите на ЕС и тяхното прилагане се различават от регулаторните рамки в САЩ. В ЕС се прилага стриктна проверка от компетентните органи на европейските страни-членки и, преди да започне дистрибуцията на хомеопатични продукти и тяхната регистрация и реклама, те преминават през сериозни процедури за одобрение. На етикетите и листовките изрично е обозначено, че това са хомеопатични продукти.
• BPI e национална търговска асоциация, която представлява фармацевтичната индустрия в Германия във всичките й аспекти. Членовете на BPI, които са над 250 производители на фармацевтични продукти, се обединяват около становището, че производителите на хомеопатичните продукти са оценявани по същите стандарти и са подложени на същия мониторинг от инспектиращите власти на ЕС като всички останали производители на медицински продукти.
• Неоснователно е твърдението, че хомеопатията има ефект не по-различен от този на плацебо, отбелязват от BPI. Съществуват редица международни изследвания – плацебо-контролирани, както и в съответствие с правилата за добра клинична практика (GCP), с етичните принципи, залегнали в Декларацията от Хелзинки и всички съответни регулаторни изисквания. Те неоспоримо доказват действието на хомеопатичните препарати. Освен това терапевтичните резултати, постигнати при лечението на животни, не могат да се отдадат на плацебо ефекта.
• В приложение към изнесените дотук факти, могат да бъдат проучени редица големи международни изследвания като:

Jacobs et al: Мета-анализ за лечение на диария при деца с хомеопатия. Публикувано 2003 г., 242 пациенти в плацебо контролирано изследване, p-value = 0.008, висока статистическа достоверност.

Wiesenauer & Lüdtke: Мета-анализ нза лечението на полиноза, публикувано 1996 г., 752 пациенти в плацебо контролирано изследване, p-value <0.0001, висока статистическа достоверност.

Schneider et al: Мета-анализ на ефекта на хомеопатичната терапия, сравнен със стандартното лечение на вертиго, 1388 пациенти, висока статистическа достоверност с резултати, доказващи равностойност на ефекта.

Cochrane review, Mathie et al: Опит в лечението на грип с използване на хомеопатична терапия. 1259 пациенти, плацебо контролирано, p=0.001, висока статистическа достоверност в полза на хомеопатията.

K.H. Friese, D. I. Zabolotnyi, 2006: Цинабсин, сравнен с плацебо при лечение на остър синуит. 144 пациенти, мултицентрово, проспективно, рандомизирано, плацебо-контролирано, двойно-сляпо клинично проучване, р<0.0001, висока статистическа достоверност в полза на Цинабсин в сравнение с плацебо.

М.Ю. Еропкин, Т.С. Брязжикова, Е.М. Еропкина от ФГБУ Научно изследователски институт по грипа към Министерство на здравеопазването и социалното развитие на РФ, Санкт-Петербург: Сравнително in vitro изследване на действието на Инфлуцид спрямо еталонни щамове парагрип, корона– и РС–вируси. Техните изводи: Инфлуцид in vitro притежава антивирусна активност спрямо широк спектър от вируси, предизвикващи ОРВИ: аденовируси, коронавируси, респираторно–синцитиални вируси и парагрип. Препаратът се оказва ефективен както при лечебната схема на въвеждане, така и при профилактично въвеждане от 6–24 ч преди заразяването на клетките. В светлината на по-рано доказаното интерферон-стимулиращо действие на Инфлуцид, голям интерес представлява високата ефективност на препарата in vitro против вирусите на херпес симплекс , особено 2–ри тип, свързани с развитието на вторичните имунодефицити.

Manuela Thinesse-Mallwitz/ частен лекарски кабинет, Мюнхен, Германия; Vitaliy Maydannik/ Национален университет „Богомолец“, Киев, Украйна; Thomas Keller/ Acomed Statistics, Лайпциг, Германия; Petra Klement/ Немски хомеопатичен съюз, Карлсруе, Германия: рандомизирано, контролирано със стандартно лечение , паралелно-групово, открито, многоцентрово, многонационално клинично изпитване на Инфлуцид съгласно насоките за добра клинична практика, заложени в Декларацията от Хелзинки. Изследването се провежда в 12 центъра в Украйна и 10 центъра в Германия с 523 пациенти (във възрастов диапазон 1-65 години) с инфекции на горните дихателни пътища, придружени с висока температура. Заключението на изследването е, че хомеопатичното лечение с Инфлуцид намалява продължителността на ИГДП, намалява и употребата на медикаменти за симптоматично лечение и поносимостта към него е добра.

Открито проспективно многоцентрово проучване, което изследва ефективността и поносимостта на хомеопатичен комбиниран лекарствен препарат Тонзилотрен при остра тонзиларна ангина или обостряне на хронично-рецидивираща ангина. В проучването участват 193 общи, педиатрични и УНГ практики от Германия, Русия и Украйна. Включени са 1368 пациенти от двата пола на възраст от 6 до 35 години. Продължителността на лечението е 14 дни. Пациентите с хронично-рецидивираща ангина продължават с 6-седмична противорецидивна профилактика. Резултати –  още след 6 дни общият сбор на типичните за ангината симптоми намалява при лечение с Тонзилотрен. При три четвърти от болните се постига значително подобрение на оплакванията, независимо дали се касае за остър тонзилит, за случаи на хронично-рецидивираща ангина или за тонзилектомирани пациенти (с отстранени сливици). Това доказва, че значителна полза от препарата имат както болните с хронично-рецидивираща форма на ангина, така и тонзилектомираните пациенти. Поносимостта е оценена като добра или много добра. Изследваният препарат се доказва като ефективна и щадяща алтернатива при лечението на острата тонзиларна ангина.

Прагматично, рандомизирано, международно, многоцентрово, отворено, контролирано клинично проучване на действието на Тонзилотрен. Включени са 256 пациенти разделени в 2 паралелни групи. Проучването е в пълно съответствие с насоките на Международната конференция по хармонизация (ICH), Правилата за добра клинична практика (GCP), етичните принципи, залегнали в Декларацията от Хелзинки и всички съответни регулаторни изисквания. Проучването се провежда в 19 изследователски центрове (частни практики или медицински институции) в 3 държави (5 центъра в Германия, 6 центъра в Испания и 8 центъра в Украйна). Протоколът от проучването е одобрен от независими комисии по етика в съответните държави. След включване в проучването, в рамките на 1 година пациентите получават или Тонзилотрен за 3 терапевтични периода от 8 седмици в допълнение към стандартното симптоматично лечение, или само стандартно симптоматично лечение.

Резултати – 3 периода на 8-седмично лечение с Тонзилотрен в допълнение към стандартната симптоматична терапия значително намалява броя на инфекции на гърлото по време на наблюдавания едногодишен период в сравнение само със стандартно лечение. Установява се че пациентите в групата с Тонзилотрен-лечение имат 2.5 пъти по-малка вероятност да развият остра инфекция. Пациентите от тази група са имали също така значително по-малко дни с оплаквания на рецидивиращ тонзилит в сравнение с другата група през всички периоди. Потвърждава се, че дългосрочното лечение с Тонзилотрен е безопасно и отлично поносимо, без да се появяват никакви усложнения. И важно заключение – пациентите лекуващи се с Тонзилотрен използват като цяло по-малко антибиотици за лечение на рецидивиращ тонзилит – те не само че имат по-малко остри инфекции на гърлото, но и лекувайки се с Тонзилотрен те по-рядко стигат до антибиотично лечение. Може да се каже, че те са по-малко чувствителни и засегнати от бактериални инфекции на гърлото.