Основани на доказателствата хуманна хомеопатия и ветеринарна хомеопатия и техният потенциал да помогнат в преодоляването на проблема с антибиотичната резистентност

Проф. Майкъл Фрас, д-р Томас Пайнбауер, д-р Лизбет Елингер и д-р Петра Вайермайер, двама хуманни и двама ветеринарни лекари, написаха обзорна статия в духа на темата за „Единно здраве“, озаглавена „Основани на доказателствата хуманна хомеопатия и ветеринарна хомеопатия и техният потенциал да помогнат в преодоляването на проблема с антибиотичната резистентност – обзор.“, която е публикуван в Швейцарския архив на Ветеринарната медицина.¹

Авторите изясняват фактическата обстановка, която показва доказателства за ефективността на хуманната и ветеринарната хомеопатия като цяло, и в частност при хомеопатичното лечение на инфекции. Въз основа на доказателства те критикуват подхода, възприет във втория доклад на австралийския NHMRC (Национален съвет по здравеопазване и медицински изследвания) и изявлението на EASAC (Консултативен научен съвет на европейските академии).^{2, 3}

Този обзор служи, наред с други неща, като основа за сътрудничество с университети в Австрия, Германия и Швейцария по отношение на изследователски проекти за оценка на потенциала на хомеопатията и фитотерапията за намаляване употребата на антибиотиците. С оглед на изискванията на Европейския зелен пакт (стратегията „Farm2Fork“) и Регламента на ЕС за биологични продукти 2018/848:

1) да се намали употребата на антибиотици с 50% в целия ЕС до 2030 г.⁴

2) да се увеличи броят на биологичните ферми в ЕС от 8% на 25% до 2030 г.⁴

3) да се предпочетат хомеопатията и фитотерапията в биологичните ферми, преди да се използват конвенционални лекарства, включително антибиотици⁵

прилагането на тези допълващи медицински дисциплини в смисъла на интегративната ветеринарна медицина, т.е. за комбиниране на конвенционални и допълнителни медицински терапевтични процедури („най-добри практики“), е проактивно и иновативно.

Заключението на обзорната статия ясно дискутира правните и научни основи на хомеопатията. Направен е преглед на проучванията с ниво на доказателство 1а по отношение на външни доказателства за общото използване на хуманната и ветеринарната хомеопати. Някои проучвания на ниво на доказателства 1a, 1b, 2c, които се фокусират върху външни доказателства за употребата на хомеопатията при инфекции, са описани по-подробно. Те заключават:

Настоящите национални закони (Швейцария, Австрия, Германия) и законодателството на ЕС гарантират качеството и безопасността на хомеопатичните лекарствени продукти, както и безопасността на провежданите lege artis хомеопатични терапии.^{6 – 14}

Доказателствата за ефективността на хуманната и ветеринарната хомеопатия като цяло и в частност при лечението на инфекции, са достатъчно изпитани за по-нататъшни изследвания в тази област. Пет от шестте мета-анализа по различни показания до 2014 г. (виж Таблица 2) заключват, че ефективността на хомеопатичната терапия се различава от плацебо. ^{15 – 19} Единствено систематичният обзор с мета-анализ от 2005 г., както и вторият доклад на Австралийския NHMRC и Изявлението на EASAC, където повече от 90% от проучванията бяха изключени от анализа във всеки от случаите, не показаха никаква ефективност на хомеопатията извън плацебо.^{20, 2, 3} Обзор през 2013 г. вече потвърди, че за да се направи заключение, че хомеопатията не е ефективна, трябва да бъдат изключени повече от 90% от всички проучванията.²¹ Индивидуализираната хомеопатия демонстрира ефекти дори в методологически висококачествените проучвания при всички нива на качество според критериите на Cochrane. Очевидно до дезинформация за хомеопатията доведоха следователно ненаучните интереси.²²

В допълнение към проучванията за доказване на ефективността на хомеопатията при инфекции, данните от изследвания в областта на здравеопазването (така наречените Real World Data), показват потенциала за значително намаляване на употребата на антибиотици чрез хомеопатично лечение (вижте Таблица 3). Не на последно място, поради глобалната заплаха, породена от проблема с антибиотичната резистентност, в хуманната хомеопатия, както и във ветеринарната хомеопатия, са спешно необходими допълнителни методологически висококачествени проучвания.

Осъществяването на обучение в университетските бази е предпоставка за осигуряване на качество, което може да се постигне единствено чрез интегриране на комплементарна медицина, в това число и на хомеопатията, в университетите. Това абсолютно необходимо последствие и търсене в интерес на пациентите вече е посочено от Американските консенсусни насоки за продължаващо университетско образование по интегративна ветеринарна медицина, и е законно утвърдено в Швейцария съгласно Закона за медицинските професии за преподаване и научни изследвания в университета. ^{23, 24″1}

Линк към публикацията.