Концепцията за излишък през междуличностните отношения и презапасяване

Въведение
„Живей живот в излишък“ са четири думи, които подготвиха почвата за създаване на интересно проучване.
Излишъкът е за няколкото избрани, които опитват с наслада най-специалните неща в живота, с перфектно съчетание на „Прогресивната Световна кухня”, „Международния оркестър на живо”, в „Къщата на DJ” и „Световна Класа Бармани”, „Излишъкът е начин на живот”. Отдайте се, Ударете го на живот, Живейте живот в излишък“.

Представлява ли тази реклама мантра на съвременния човек? Трябва да определим, дали това е нормално/ненормално, физиологично/патологично, индивидуално/социално, миазматично/немиазматично и т.н.? Може би ще попитате, защо правя нещата сложни? Може би ще ви се сторят твърде трудни тези въпроси? Също така може да приемате философията – „Просто давай напред“. „Отдай се“. „Не му мисли“. „Пусни се по течението“. „Животът е прекалено кратък, затова да опитаме от насладите му”.

Какво е излишък? Излишъкът е относително понятие. Индивидуалните приоритети и ресурси определят това понятие. Излишъкът може да бъде дефиниран, при условие че ние проучим добре взаимовръзките и параметрите, касаещи личността! Социалните аспекти също не трябва да се оставят настрана. А съвестта, този вътрешен съдия, също отделен параметър, който трябва да имаме в предвид.
Ще се опитаме да обсъдим въпроса за излишъка по два начина – през призмата на междуличностните отношения и презапасяването. За хомеопата е важно да знае величината на излишъка. Той трябва първо да определи какво е нормално и след това трябва да реши какво е необичайното в случая и има ли излишък.

Междуличностни връзки
Ще започнем с взаимоотношенията. Казваме, че животът е нищо без взаимоотношения. Междуличностните отношения са сдружения между двама или повече човека, които могат да варират от мимолетни до трайни. Те може да се основават на различни фактори като любов, бизнес или някакъв друг тип социална ангажираност. Междуличностните отношения се разглеждат в контекста на социални, културни и други влияния. Този контекст зависи от семейните и родствени връзки, приятелство, брак, групи, работа, клубове, местоживеене, църкви, както и много други.

Връзките обикновено включват някои степени на взаимозависимост. Хората в една връзка са склонни да си влияят един на друг, да споделят своите мисли и чувства и да правят неща заедно. Заради тази взаимозависимост повечето фактори, които променят или въздействат върху един член на връзката ще имат някакво ниво на въздействие и върху другия член. Изследването на междуличностните отношения включва няколко клона на социалните науки – социология, психология, антропология и др.

Междуличностните отношения са динамични системи, които се променят непрекъснато докато съществуват. Както живите организми взаимоотношенията имат Начало, Продължителност на живот и Край. Те са склонни да растат и да се подобряват постепенно, тъй като хората се опознават взаимно и стават по-близки емоционално или постепенно се влошават, тъй като хората се отчуждават, продължават живота си в други посоки и формират нови отношения.

Моделът на George Levinger
Един от най-влиятелните модели на развитие на взаимоотношенията е предложен от психолога George Levinger. Според модела естественото развитие на връзката следва пет етапа:
1. Запознанство – то зависи от предишните връзки, физическото привличане, първите впечатления и редица други фактори. Ако двама души започнат да се харесват, продължаващите взаимодействия може да доведат до следващия етап, но може да си останат просто познати безкрайно.
2. Изграждане – по време на този етап, хората започват да се доверяват и се грижат един за друг. Необходимостта от интимност, съвместимост и такива филтриращи агенти като общи спомени и цели ще решат дали взаимодействието ще продължи.
3. Продължаване – при този етап следва взаимен ангажимент към дългосрочно приятелство, романтична връзка или брак. Това обикновено е дълъг, относително стабилен период. В него също има растеж и развитие. Взаимното доверие е важно за поддържането на отношенията.
4. Влошаване – не всички връзки се влошават, а само тези, които са склонни да показват признаци за проблеми. Скука, възмущение и недоволство може да възникнат и отделните личности могат да започнат да общуват по-малко, да се отдалечават един от друг. Появяват се загуба на доверие и предателства, тъй като низходящата спирала продължава, накрая може дори да се сложи край на връзката. (От друга страна, участниците може да намерят някакъв начин за разрешаване на проблемите и да възстановят доверието).
5. Прекратяване – последният етап бележи края на връзката или от смърт (в случай на здрава връзка) или чрез разделяне.
Ползата от този модел е, че всеки може да види в кой етап на връзката е и какъв резултат може да очаква.

Отношения: твърде много нови.
Всяка нова връзка отваря нови изследвания, нови светове, нови пътища, нови възможности, нови отговорности, нови методи на обучение и ги добавя към репертоара на живота. Когато един човек е необвързан, той е сам, но ако е с връзка, споделянето започва. Тази добавка може да бъде положителна, отрицателна или неутрална. Ако отношенията са положителни, това насърчава отношенията. Негативните отношения водят до обтягането на връзката и накрая я разрушават. Необходимо е целта на отношенията да бъдат ясно определени. Много добри отношения се съсипват поради липса на обща цел или отношенията остават на несериозно ниво. Интересно е да се отбележи, че връзката е създадена от човека, но също така човек се формира от връзката.

Някои хора не виждат недостатъците на прекалено многото връзки. Те се люшкат от влиянията, оказвани им от многото връзки. Не забравяйте, че прекалено многото отношения водят до хаос в живота и тяхното поддържане е голямо бреме. „Ние сме по-засегнати от нашите връзки отколкото от нашата физическа околна среда… Най-сериозни опасности и проблеми на човешкия живот произтичат от затрудненията при корекцията на социалната ни среда“(Пъркинс, 1898, цитирани в Appelrouth & Edles, 2008). Пъркинс дава подкрепа на идеята, че човешката еволюция вече не се базира на природната среда, а на социалната такава, която ние сме създали.

Важно е да разберем кои са най-важните хора в живота ни, които изискват нашето внимание и време и кои отношения ни държат заети безпричинно. Управлението на отношенията е толкова важно, колкото и управлението на времето. Най-добрият пример в този дигитален свят е използването на социални медии като Фейбук! Има много хора в списъка ни „Приятели”, които ние дори не можем да си спомним дали ги познаваме, но продължаваме да споделяме наши лични неща с тях. Животът ще стане още по-сложен, ако влизаме все повече и повече в отношения. Те трябва да се основават на качеството вместо на количеството. По-добре да бъдем наистина обичани от малцина, а не просто харесвани от всички. Искаме ли да познавате много хора, които наистина ни разбират? В бизнеса е разбираемо събирането на повече хора. Има качествена разлика между бизнес отношения и интимни отношения. Интимните отношения се основават на основата на доверие, любов и споделяне на лични неща.

Отношения: токсични.
Хората често преминават в периоди след отношения; те се отегчават бързо и автоматично се поставят между старата и новата връзка. Повечето от хората са недоволни и стартират нови отношения в търсене на щастие. Някои отношения са фиксирани, дадена ни от Всемогъщия. Нашите родители, баби и дядовци, сестри, братя, дори съседите са фиксирани! В работата ние сме с едни и същи хора дълго време. Резултатите са незадоволителни, ако ритъмът не съвпада в отношенията. След това те приемат форма, на базата на желанията на участващите лица. Недоволството трябва да бъде определено в подробности. Човешките желания, намерения, стремежи, амбиции, мотиви, нужди и алчност – всички те играят роля във формирането на недоволство. Въпреки това приоритетите са доминиращи над всички фактори за повечето хора.

Хората поставят приоритетите си първо и се опитват да ги изпълнят на цената на другите неща. След това взаимната симбиоза изчезва и единият едностранно приключва отношенията. След като изискванията станат в тежест, хармония е засегната. Ограниченията на засегнатите хора е въпрос, който не трябва да се пренебрегва. В днешния капиталистически свят концепцията „използваемост“ е станала толкова доминираща, че всеки трябва да понесе отговорността за нея. Капитализмът дехуманизира хората и сега това се превръща в основна грижа за лошото здраве.

Активен конфликт в отношенията може да е причина тези отношения да бъдат токсични. Много хора продължават натрапчиво токсичните отношения. Не забравяйте, че токсични отношения са главните причини за заболяването на човешките същества и те надминават инфекциозните заболявания. В така наречените „начин на живот свързани заболявания”, ролята на токсичните отношения не трябва да се подценява. Токсични отношения дразнят, вредят на хората. Честта и уважението са конфронтирани, оспорени и нараняват хората с години и те не могат да се справят с това дълго време.

Хомеопатична перспектива
Хомеопатичното интервю чрез изследване на междуличностните отношения носи добри резултати! Много успешна техника на интервю е да се накара всеки отделен член на семейството да изобрази любим герой.
Можем да коментираме всяко от хомеопатичните лекарства от гледна точна на начина му на живот и индивидуалните проблеми.

Презапасяване и Излишък
Натрупването е естествен и адаптивен инстинкт – основен за оцеляването. За хората е приятно да се презапасяват. Те се чувстват значими и ценни, за това че са в състояние да събират неща от тази изобилна вселена! Хората винаги чувстват недостиг на земни наслади. И това всява несигурност! Така че несигурността също е основна за хората. Презапасяването има две страни – физиологични и патологични. Това е като нужда и алчност. Съществува демаркационната линия между тях, но за много хора тя е твърде тънка. Презапасяване, но до каква степен? Какво събират хората? Натрупването на излишни неща по един обсебващ начин е със сигурност патологичен. Натрупването може да е в различна степен и в зависимост от изобилието. Но това не винаги е вярно. Хората трупат, въпреки че ресурсите им са недостатъчни и дори нямат къде да го съберат.

Хората са склонни да прилепват към определени идеи. Те са единственият вид, за който презапасяването стига до патологично ниво на излишък.
Ние се превръщаме в едно поколение от презапасители? Скорошно проучване във Великобритания показва, че половината от пространството в домовете на британците е заето от това, което може да се определи само като боклук, вариращи от играчки до стари компютри и дори дрехи. Нарастването на потреблението, глобализацията и наличието на пари се развиват в посока на снабдяване с непотребни и безполезни неща. Човекът не трябва да обвинява само външни причини. Истинската причина извира от човешката същност. Бих искал да цитирам: „способността да се опрости означава да се премахнат ненужните неща, така че нужните да могат да говорят“ – Ханс Хофман (Въведение в Bootstrap, 1993). Стивън Андерсън и неговите колеги невролози в Университета в Айова са открили връзка между безразборното презапасяване и травми на десните префронтални кортикални зони на мозъка.

Хомеопатична перспектива
За хомеопатът е необходимо да разбере това, което кара човека да трупа патологично.
Една от моите пациентки беше пристрастена към пазаруването (шопахолик) и това е изявена реакция на дамата срещу мъжа, който я е унижавал. Трупането беше отмъстителен акт!
Друг случай – темпераментна дама с психоза посещавала моловете един след друг и се прибирала, след като е изчерпала всичките си пари. Нейната къща е пълна с всевъзможни неща и е подходящо да я оприличим на боклукчийско кошче. Всичко е натъпкано по рафтове, в шкафове, върху маси и етажерки, дори наблъскано в някои стаи, антрета и коридори в цялата им къща. Съпругът й ми разказваше, че в малкия им апартамент вече е трудно дори да се ходи!

Заключение
Обсъждах излишъка от гледна точка на междуличностните отношения и презапасяването. Всъщност излишъкът засяга всяка област на живота ни. Излишъкът трябва да бъде дефиниран и определен за всяка отделна личност. Миазматичната му оценка е необходимо да се възприема във всички измерения на човешкото съществуване. Всички миазми – Псора, Сикоза, Туберкулоза и Сифилис всъщност представляват излишък. В кой контекст е демонстриран при всеки отделен индивид и по какъв начин той причинява нарушенията на себе си и другите е важно от хомеопатична гледна точка.

Проф. Д-р Аджит Кулкарни – Научно изследователски институт по хомеопатия Пуна
Цялата статия може да намерите на http://www.ajitkulkarni.com