Интервю с Д-р Бернхард Хорнинг за ветеринарната хомеопатия

Интервю с Д-р Бернхард Хорнинг за ветеринарната хомеопатия

Д-р Бернхард Хорнинг, Ph.D.,Германия, ветеринарен лекар, хомеопат

Преподавател по хомеопатия, член на Международната асоциация по ветеринарна медицина (МАВМ). Работи като асистент и защитава дисертация във ветеринарния Университет на Хановер. От 1983 прилага и хомеопатия клиничната си практика.

От 1992 година изнася лекции в национални и международни семинари. Участва в разработването на ветеринарна версия на реперториум Synthesis под ръководството на Марк Бер. Отговаря за хомеопатичната секция на Международния конгрес по холистична ветеринарна медицина в Нюремберг. Консултант, от името на МАВМ по съвместен проект с Университета в Касел от 2014 г.

Д-р Хорнинг е гост-лектор на Годишната научна конференция по хомеопатия с международно участие. Вижте пълната програма!


1. Как избрахте хомеопатията като лечебен метод?

Започнах да лекувам с хомеопатия вероятно по същата причина като повечето колеги – тежко заболяване в собственото семейство. Когато сина ми беше само на 7 месеца, се разболя от тежка вирусна диария с повръщане, която премина в цьолиакия. Всички лекари ни посъветваха да избягваме алергените – телешко и свинско месо, ядки, пшеница, животински косми и др. до навършване на 9 години. Консултирах се с лекар-хомеопат.

След 4 месеца лечение с хомеопатия и контрол на чревната симбиоза, синът ми можеше да яде почти всичко отново. Преди няколко години на възраст от 31г. той беше тестван отново и нямаше никакви признаци за цьолиакия. Този опит преди 35 години беше причината да започна да уча хомеопатия и 11г. по-късно изнесох моята първа лекция за потискането на симптомите на конгреса на Международната медицинска хомеопатична лига в Будапеща.

2. Само хомеопатични лекарства ли използвате за лечение на животните?

  • Зависи от желанията на собственика. Когато животното е нелечимо от алопатична гледна точка (рак, автоимунна болест..), хомеопатията често е последен опит за лечение от отчаяните собственици, тогава използвам само хомеопатия. Също когато хронично болното животно се влошава от алопатичното лечение, вместо да се подобрява ( например от кортизон). Или когато алопатичното лечение е твърде скъпо.
  • В зависимост от анамнезата когато има обостряне на хронично заболяване с история на много потискания и собственика е много тревожен, не използвам само хомеопатия. Когато собствениците са по-съдействащи използвам предимно хомеопатия за остри и хронични случаи.
  • Използвам алопатични лекарства в случаи на ваксинации, обезпаразитяване и заместваща терапия.
  • Използвам алопатични лекарства и когато хомеопатичното лечение продължава дълго време и собственика иска да види бързи резултати ( в случаи на денонощни сърбежи при кучетата напр. ). Когато организма не реагира на хомеопатичните лекарства, заради слабост и липса на енергия. Когато има неизвестни пречки пред лечението или когато нямам достатъчно хомеопатично познание за случая.

3. По време на хомеопатичната анамнеза заедно със собственика на животното, на какво обръщате повече внимание – на вашите наблюдения, на собственика или на лабораторните резултати?

Зависи от конкретния случай:

  • Ако собственика не знае нищо за хомеопатията или не може да наблюдава добре животното си, фокусът ми е моите наблюдения и клиничните симптоми. Това включва и лабораторните тестове, които показват състоянието на хомеопатичните общи симптоми.
  • Ако собственика има добро познание за ценността на добрите хомеопатични симптоми имам друг подход. Първо собственика придобива познания от други източници или от детайлни инструкции от мен в клиниката. После се прибира вкъщи и наблюдава животното за 2 седмици. И след като си е записал наблюденията се връща отново в клиниката при мен. След това се опитвам да намеря ясни психо-емоционални симптоми и по възможност симптоми съгласно параграф 153 от Органона на лечебното изкуство, на С. Ханеман.
  • Ако собственика има много добри познания (съдейства ми и работим заедно от години и е посещавал някои от хомеопатичните ми курсове), тогава често анамнезата е много кратка. По време на анамнезата вкарвам добрите симптоми в програмата Ако имам достатъчно рубрики, диференцирам първите 10-20 лекарства от анализа чрез специфични изясняващи въпроси.
  • Лабораторните резултати имат само потвърждаващ характер. Повечето рубрики в Реперториума, свързани с изследвания са непълни. Само в големите лабораторни рубрики, лекарствата могат да имат общ симптом в първа степен на интензивност. Ако тези рубрики се подобрят съгласно модерната медицина бих ги използвал повече.

4. Случва ли се в практиката ви да лекувате не само пациента, но и собственика в същото време?

Често ме питат дали имам лекарство и за оплакванията на собственика. Трябва да се има предвид законовата ситуация във вашата страна. В някои страни това е възможно, в някои страни може само да се дават съвети за хомеопатия, в други е забранено. Тъй като съм учил хомеопатия предимно от книги, написани за хомеопатично лечение на хора, мога да давам полезни съвети и на собственика. От една страна това е ценно за репутацията ми, както и за допълнителен приход от признателните собственици.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg