Хомеопатия и епидемиологични заболявания

Scientific Framework of Homeopathy

Evidence Based Homeopathy

After 66^th LMHI Congress

2012

Editor: LMHI and ECH secretary for research

Dr Michel Van Wassenhoven

История

Ефективността на хомеопатията е демонстрирана при лечението на остри или хронични заболявания, но историческият преглед показва, че най-голямото предимство на хомеопатията е при лечение на епидемиологични заболявания. Има впечатляващи примери за широко приложение на хомеопатията през ХІХ и ХХ в.

Основоположникът на хомеопатията д-р С. Ханеман създава методология за лечение на епидемиологични заболявания с хомеопатия. Този подход е наречен genus epidemicus, което означава, че протолът за лечение на епидемиологично заболяване се съставя на база на събрани знаци и симптоми от голяма група пациенти. Това е противоположно на лечението на неепидемични заболявания, при които за всеки човек се подбира индивидуално лекарство на базата на уникално изразяване на болестта при индивида. При представяне на историческия обзор на използването на хомеопатията при епидемични заболявания Бедайн (219) пише:

„Резултатите от лечение на genus epidemicus са били толкова позитивни по време на епидемиите през последвалите десетилетия, че не само са излекували болшинството от засегнатите, при които нищо друго не е имало ефект, но и предизвикват международно одобрение на хомеопатията, новата, рационална медицина. Има нещо съществено могъщо за успеха на хомеопатията при излекуването на големи популации, което е неоспоримо привлекателно за всеки, надарен със способността да наблюдава, и чрез тези ранни излекувания при епидемии, които Ханеман е успял да разпространи бързо и посвеместно: Хомеопатия.”

Чрез използване на принципа на genus epidemicus, хомеопатите впечатляват медицинските институции с резултатите си. Ето няколко цитата, които илюстрират това:

Обобщение: „При епидемии смъртността на 100 пациента е 1/2 до 1/8 в хомеопатичните болници (преди век е имало няколко хомеопатични болници в САЩ), в сравнение с алопатичните болници.” (Bradford, 1900) (220)

Обобщение: „Хомеопатията е станала много популярна в Северна Америка в ранните си години, защото е имала голям успех в сравнение със „старата гвардия” по време на епидемии – епидемии от дифтерия, скарлатина, холера, малария, жълта треска.” (From its Roots Upwards, Interview with Andre Saine, N. D.q D.H.A.N.P., Vienna January 1994) (221)

Обобщение: „От времето на Самуел Ханеман хомеопатията е разполагала с време и възможности да се лекуват успешно епидемии/ пандемии с малък брой лекарства.” (Stahl, Hadulla, Richter, 2006) (223)

Холера: „В Русия през 1830 и 1831 г. хомеопатията е използвана за лечение на 1270 пациенти с холера в провинциите Саратов, Тамбтов и Твер: 1162 от тях са били излекувани, 108 умират… подобни стойности се забелязват и при хомеопатично лечение на холера в Унгария, Мерен и Виена.” (Gerhardt, 1929) (233)

Холера: „Когато през 1854 г. холерата достига до Палермо 1513 войници заболяват… От тях 902 са лекувани с алопатия, от които 386 умират, малко над 42 %; 611 са лекувани с хомеопатия, от които само 25, т.е. почти 4%, умират.

През гореспоменатите години холера е имало също и на Карибите, както и на „перлата” на тези острони, Барбадос. 2113 човека заболяват. От 346 лекувани с алопатия 154 умират, но от 1767 лекувани с хомеопатия – само 370.” (Gerhardt, 1929) (233)

Холера: „3 % от пациентите с холера на хомеопатично лечение умират (Cincinnati, USA, 1849). Смъртността на пациенти с холера на алопатично лечение е 40-70 %.” (Humphreys 1849) (224)

Испански грип: „Вероятно най-скорошното използване на хомеопатия при голяма епидемия е по време на Грипната пандемия от 1918 г. Списанието на Американския институт по хомеопатия, май, 1921, публикува обширна статия за използването на хомеопатия по време на грипната епидемия. Д-р Т. А. МакКан, от Дейтън, Охайо, докладва, че 24 000 случая на грип, лекувани алопатично, имат смъртност от 28,2 %, докато 26 000 случая на грип, лекувани хомеопатично, имат смъртност 1,05%. Тези цифри са подкрепени и от В. А. Пиърсън, декан от Филаделфия (Колеж Ханеман), който събира 26 795 случая а грип, лекувани с хомеопатия, със същия резултат.” (Winston 2006) (225)

Испански грип: „Хомеопатията се използвас голяма степен на успех при грипни и други епидемии повече от 200 години … През 1918 г. хомеопати, които работят в условията на грипна епидемия, докладват около 1% смъртност от всички случаи, докато конвенционалните лекари губят 30 % от пациентите си.” [www.lifemedical.us/flu] NB: Испанският грип, както вече знаем, е бил птичи вирус. Близо 40 млн. души са починали само за 18 месеца.

Испански грип: Декан В. А. Пиърсън от Филаделфия събира 26 795 случай на грип, лекувани от лекари хомеопати със смъртност 1,05 %, докато следната смъртност при старата школа е била 30 %. Обяснението: конвенционалното лечение на хора, болни от грип, води до най-малко 8038 смъртни случая, а хомеопатите са загубили само 281 пациенти. Това е статистически значима разлика.”

„Тридесет лекари от Кънектикът отговориха на моето запитване за данни. Те докладваха 6602 случая, от които 55 смъртни, което е под 1 %. При транспортните операции (по време на Първата световна война), по време на пътуването имах 81 случая. Всички те се възстановиха и слязоха на сушата. На един от корабите (където използваха конвенционална терапия) загубиха 31 човека по време на пътуването. H. A. Roberts, MD,Derby, Connecticut.” [Пояснение: Няколко лекари хомеопати служат във Въоръжените сили по време на Първата световна война и прилагат наученото от хомеопатията. (Dearborn, 1923) (226); (Dewey, 1921) (227)

Испански грип: „Най-сериозната епидемия на всички времена е Голямата Грипна Пандемия от 1918 г. 20 % от цялото население на Земята е заразено и 20-40 мл души умират. Епидемията е толкова унищожителна, че средната продължителност на живот в САЩ е намалена с 10 години. По време на тази епидемия хомеопатичните лекарства се използват широко както за лечение, така и за профилактика. Средната смъртност при стандартно лечение е в рамките на 2,5-10 %, докато 1 % или по-малко от пациентите умират след хомеопатично лечение.” (Hoover, 2006) (228)

Жълта треска в САЩ: „Хомеопатията става много популярна в Северна Америка през първите си години поради изумителния си успех, придобит за сметка на „старата школа” по време на епидемиите – епидемии от дифтерия, скарлатина, холера, малария, жълта треска – особено при жълта треска; смъртността при това заболяване е била 55 %, когато се използва алопатично лечение, но под 5 % в случаи с хомеопатично лечение; същото е и при холерата. Именно тук за сметка на „старата школа” хомеопатията се сдобива с широко признание.” (From its Roots Upwards, Interview with Andre Saine, N. D., D.H.A.N.P., Vienna January 1994) (221)

Това очевидно са впечатляващи цифри, определено ако сравним с резултатите от съвременното нормално лечение. Като се имат предвид достиженията на съвременната медицина в последния век, се появява въпросът дали хомеопатията все още трябва да играе роля при лечението на епидемични заболявания.

Хомеопатия и епидемиологични заболявания днес

Към края на 80-те г. на ХІХ в. хомеопатията и конвенционалната медицина са еднакво добре приети от обществото. Лекарите, практикуващи конвенционални методи на лечение в САЩ лобират пред правителството в началото на ХХ в., като резултат е гласуван закон, който дава право само на тях да диагностицират и лекуват заболявания. САЩ поема лидерството в света, а хомеопатията започва да запада, хомеопатичните болници са затворени. Духът на хомеопатията е поддържан от малък броя хомеопати, но много изгубват представа какво е хомеопатия по Ханеман и поради това тази наука няма значителен прогрес.

Това се променя в последните десетилетия на ХХ в. Хомеопатията отново процъфтява и има голям прогрес, особено при лечението на хронични заболявания.

Ако разгледаме хомеопатията днес, подходът с използване на genus epidemicus при епидемиологични заболявания е оскъден. От части това е така, защото епидемиологични заболявания, подобни на споменатите по-горе, нямат почти никаква роля за Запада. Хомеопати, които отиват в развиващи се страни, за да помогнат на онези, които често не могат да получат медицински грижи, се сблъскват с епидемиологични заболявания. Те отново започват да лекуват епидемиологични болести и да виждат на практика колко успешно се справя хомеопатията при подобни състояния.

Защо хомеопатията трябва да има роля при лекуването на епидемии?

Хомеопатията не застава на пътя на ефективното лечение на пациентите, а по-скоро допълва достъпната конвенционална терапия.

Големите хомеопатични организации по света нямат практика да съветват пациентите си да не използват конвенционални лекарства и това е подходът и при епидемиологични заболявания. При пациенти, които не са на конвенционална терапия, защото случаят им не е достигнал критична точка, се наблюдава  подобрение на здравето и подобряване на имунитета, като по този тачин се отлага нуждата от конвенционална терапия. Хомеопатичното лечение подсилва имунната система и значително намалява страничните ефекти на конвенционалната терапия, ако пациентът приема едновременно с нея и хомеопатично лечение. Това е класическа ситуация от типа „печеля-печеля”.

Конвенционалната медицинска грижа не съществува или е с много ограничени функции в много райони или пък е достъпна само за много богатите. Хомеопатията може да помогне в тази ситуация. също така когато конвенционалната терапия вече не върши работа, хомеопатите имат регулярни наблюдения, че тези пациенти се повлияват от хомеопатичното лечение.

Резистентност към терапията е проблем, който нараства, прави конвенционалната медицина неефективна и има остра нужда от алтернативни подходи. При най-големите епидемии в Африка – малария, туберкулоза и ХИВ – това е сериозен проблем. Проблемите свързани с резистентността все повече се посочват от медицинското съсловие. „Опасността от голяма лекарствена резистентност е „реална и плашеща”.” (Marani, 2007) (229)

„Резестентостта се развива естествено, като отговор на селективен натиск от страна на лекарствата или от страна на собствената имунна система на тялото.” (World Bank, 2003) (230)

Имунизационните програми не са достъпни за много заболявания, които продължават да подкопават здравето и развитието в развиващите се страни. Хомеопатията може да помогне на тези хора, както е описано по-горе.

Ние предполагаме, че хомеопатията може да играе важна роля при лечението на тези заболявания и че трябва да се създадат фондове за бъдещи изследвания. Данните, описано по-горе от историята подкрепят тази идея, скорошни наблюдения потвърждават, че и за днешните епидемии хомеопатията може да бъде ефективна.

Има няколко причини защо хомеопатичното лечение при епидемиологични заболявания заслужава да бъде сериозно обмислено:

• Хомеопатичните лекарства нямат странични ефекти
• Хомеопатията е безопасна за бременни, бебета и възрастни.
• Хомеопатичните лекарства не са скъпи
• Производството, съхранението и разпространението на хомеопатични лекарства е лесно
• Хомеопатията не води до предизвикана резистентност към лекарствата
• Хомеопатичното лечение не създава опасни вируси и бактерии
• Хомеопатията е доказала ефективността си при много епидемии в миналото и има много силни индикации, че е ефективна и при днешните епидемии

За да се подготвят бъдещи проучвания Киркви и Херску публикуват статията „Хомеопатичен дизайн при лечението на грип” в списание Хомеопатия 2010; 99: 69-75 като правят преглед на публикуваните до момента изследвания.

Някои примери за съвременни публикации по хомеопатия за епидемиологични болести

Холера: Пилотно проучване на хомеопатичното лечение на холера по време на епидемия в Перу показва, че този метод е бил ефективен. Последвало двойносляпо проучване показва, че няма разлики между активното хомеопатично лечение и плацебо лечението. Възникнали са различни технически проблеми (231). Необходими са нови проучвания. Тук ще припомним, че резултатите от подобни изследвания зависят най-вече от размера на изследваната група.